понеделник, 8 август 2016 г.
неделя, 7 август 2016 г.
Не-поетеично
Отне ми повече време отколкото очаквах. Не бях предполагал, че е възможно да не го получа. Знаех си, въпрос на време. Въпреки това търпението ми бе поставено на болезнено изпитание. Всеки ден отварях и затваря очи с мисълта кога ще дойде, свари ме неподготвен.
Седях унесен на верандата вперил поглед в Рила. Пред очите ми изтече филм от хора и съдби. Разбрах, че е до мен, приседнало от другата страна на масата. Познах го без да взвъщам поглед. Дошло единствено заради мен.
Бях ги следвал няколко години, всъщност съм се крил. Дебнех го с молив в ръка. Зовях, го страстно да ме навести, а то е винаги било при мен, от другата страна на масата.
Винаги, тук, на една ръка разстояние, обръщал съм му гръб. Дори и още, то ме е водило и създавало моите срещи, дърпал съм се и съм се втурвал напред, може би ме е пазило и водило по начертания път.
Бил съм сляп, глух...изтрил сетивата си, заключен в собствените страхове, но него го е имало и винаги ме е водило за да стигна и да продължа напред.
Не знам дали съм загубил или спечелил, всъщност на кого му пука, щом сме се срещнали. Търсил съм вдъхновението, а съм достигнал щастието.
Абонамент за:
Публикации (Atom)