Пет планини, 260 км. 32 000 м. обща денивелация, милион крачки, които те доближават до себе си. Искаш да откриеш нещо, но те намира това, от което имаш нужда.
Пирин, още Пирѝн и Перѝн, е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м).
Със своя най-висок връх Вихрен (2914,3 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с връх Елбрус (5642 м), Алпите с връх Мон Блан (4808 м), Сиера Невада с връх Муласен (3479 м), Пиренеите с връх Ането (3404 м), Рила с връх Мусала (2925 м) и Олимп с връх Митикас (2917), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия – вулканът Етна (3263 м).
Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41°26' и 41°56' северна ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. На североизток планината достига до долината на река Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина и пролома Момина клисура, я отделят от Родопите. На запад и югозапад долината на река Струма със своите котловини Симитлийска и Петричко-Санданска и Кресненският пролом я отделят от планините Влахина, Малешевска и Огражден.
Площта на планината е 2585 квадратни километра, т.е. тя е сравнително компактна, малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина – 1033 метра. Дължината ѝ по права линия от северозапад на югоизток е 66 км, а максималната ѝ широчина в направление югозапад-североизток е 40 километра – от град Сандански до село Обидим.
Ко̀нчето е стръмна и трудно достъпна седловина в Северен Пирин. Разположена е на главното планинско било на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от югоизток. Дължината на ръба е около 400 м, като най-тясната му част е около 150 м. На места широчината му достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето (400-500 метрови стени), които са обект на алпинизъм се спускат почти отвесно към циркуса Бански суходол, а югозападните (известни като Странето) под наклон 70° - към долината на Влахинска река. Геоложката основа е от окарстени протерозойски мрамори.
По пътя си ще преминем през много красиви места, ще се насладим на десетки върхове и езера, ще се потопим в истинската Пиринска магия.
Сборен пункт: местност Предел 08.45 часа
Етап 8: 11.08.2024г. /неделя/ Преход от местност Предел до х. Яворов. Нощувка в хижа Яворов. Време за преход 7-9 часа, трудност 3/5, разстояние 17 км., денивелация 2200 м.
Етап 9: 12.08.2024г. /понеделник/ Преход от х. Яворов до х. Бъндерица. Нощувка в хижа Бъндерица. Време на прехода 9-11 часа, трудност 5/5, разстояние 14 км., денивелация 2900 м.
Етап 10: 13.08.2024г. /вторник/ Преход от х. Бъндерица до х. Пирин. Нощувка на хижа Пирин. Време на прехода 8-10 часа, трудност 5/5, разстояние 20 км., денивелация 2830 м.
Етап 11: 14.08.2024г. /сряда/ Преход от х. Пирин до х. Папаз чаир. Нощувка в хижа Папаз чаир. Време на прехода 8-10 часа, трудност 3/5, разстояние 24 км., денивелация 2680 м.
Цена: 180 лв.
