Беласица (изписване до 1945 година: Бѣласица; на гръцки: Κερκίνη, Керк̀ини, Μπέλλες или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 45%), Северна Македония (около 35%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 km2.[1]Планината се простира в посока изток-запад, като дължината ѝ е 63 km, а средната ширина 7 – 9 km. На север граничи със Струмишкото и Санданско-Петричкото поле, които я отделят от планината Огражден. На изток с Рупелският пролом на река Струма я отделя от Сенгелска планина, а на запад Костуринската седловина (482 m) и проломът на река Тракийна (десен приток на река Струмешница) в Северна Македония – от планините Смърдеш и Плавуш. На юг се спуска стръмно към Сярското поле, а седловина Дова тепе (306 m) я отделя от Круша планина.Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Сярското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029,2 m). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951,3 m), Пункова скала (1973,9 m), Дебело бърдо (1950,6 m), Лозен (1897,6 m) и Тумба (1880,3 m), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Северна Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки. През планината преминават няколко прохода, най-важният от които е Демир капия (1686 m). В миналото те са имали местно значение, но сега поради граничното положение на планината са неизползваеми.
Флората на Беласица е съставена от около 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. В българския участък на планината са установени 102 вида с високо консервационно значение, от които 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 25 са балкански ендемити, 2 – български, 38 вида са включени в Червената книга на България, а 29 са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Сред редките растителни видове тук са френска жълтица, планинско подрумиче, стоянова теменуга, дилянова мишовка и други.
Голямото богатство на Беласица са широколистните гори и особено питомният кестен, който вирее изключително на север от главното било до към 900 – 1000 m. Кестените оформят горски пояс по планинския склон с дължина около 45 km. Те обикновено са смесени с гори от бук. Над тях е разположен буковият пояс, до около 1700 m. Дъбът също е разпространен в ниските части. Характерно за Беласица е пълното отсъствие на иглолистен пояс. Рядко се среща ела и бял бор. В субалпийския пояс на планината растат нискостеблена хвойна и боровинки. Има и множество пасища.
Безгръбначната фауна е изключително богата на видове. Установени са 36 ендемитни, 44 редки и 3 реликтни вида. Беласица дава убежище и на множество гръбначни животни – 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 вида бозайници.
Югозападно от Петрич на площ от 1312 хектара е разположен резерват Конгура в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен.
В четвъртък /05.05.2022г./ след края на работния ден се придвижваме на юг. Целта ни е да достигнем с. Самуилово, където при гостоприемния домакин Вальо Янкиш ще нощуваме. Край вкусни гозби и подгорско вино ще обсъдим предстоящите дни.
В ранно утро на 06.05.2022г. /петък/ поемаме към билото на планината. Ще достигнем местността "щаба", от където ще хванем билната пътека. Пред нас се изправя връх Лозен/1898м./. Издига се на главното планинско било, западно от връх Радомир и източно от връх Тумба. На север от Лозен се отделя късият рид Мангърско. Има трапецовидна форма и стръмни склонове. Изграден е от метаморфни скали. Почвите се планинско-ливадни. Билото е обрасло със субалпийска тревна растителност, а северните склонове - с вековни букови гори. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. На около 150 метра югоизточно от върха се намира гранична пирамида №11
Продължаваме към връх Карталкая /1815м./. След него идва прохода Демир капия, известен със своето историческо значение. От него ще се спуснем към хижа Лопово за нощувка. Продължителността на прехода е 6-8 часа с денивелация +1500/-600.
На 07.05.2022г. /събота/ се изкачваме отново на Билото за да продължим към връх Радомир. Радомир (до 29 юни 1942 г. Калабак, на гръцки: Καλαμπάκα, Калабака) е най-високият връх на планината Беласица (2029 метра н.в.) в България.Издига се на главното планинско било, западно от връх Дебело бърдо и източно от връх Лозен. Има пирамидална форма с много стръмни западни и южни склонове. Изграден е от метаморфни скали. Почвите са планинско-ливадни и кафяви горски. Обрасъл е със субалпийска тревна растителност. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. Върхът е маркиран с гранична пирамида №24. Връх Радомир е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижите Конгур и Лопово.
За последният ден не ни остава нищо друго, освен да се спуснем в Петрич и да се потопим в живителните минерални води на Рупите.
Цена: 120 лв.
Цената включва организационна такса и планински водач
Цената не включва храна, алкохол, безалкохолни, лична екипировка, нощувка, транспорт, входни такси за музеи и съоръжения, както и услуги които не са споменати като включени
Цена на нощувките: около 60 лв. /заплаща се в мястото на настаняване/
*Забележка: Според моментните метеорологични условия и нивото на подготовка на туристите е възможно маршрутът да бъде адаптиран на място
Всеки учасник в прехода идва на собствена отговорност и сам отговаря за своята психо-физическа кондиция.
Група: минимум три /3/, максимум шест /6/ участника
Краен срок за заявяване на участие: 30.04.2022г. срещу заплащане на 50лв. капаро
Организатор:
Димитър Димитров - планински водач В-00255
застраховка професионална отговорност: 086001000001582
За записване:
тел. 0889 123 347
dimitar.jordanov67@gmail.com
Заплащане за участие чрез банков превод на:
IBAN:LT61 3250 0406 3423 9968
BIC: REVOLT21
Dimitar Dimitrov
**Забележка: Моля в банковия документ изписвайте "такса планински водач"
Цена на споделен транспорт: 50 лв.
Обща стойност: 230 лв.
