Трудно е да
пишеш за своя мечта, особено когато тя е реализирана. Все пак тръпката да
разкажа нещо ново и различно, е непреодолима. Идеята за „разходка“ по западната
граница се роди преди седем години, спонтанно я нарекохме „ТТ“. И така двама
ентусиасти поехме, за да извървим този път „От Тимок до Тумба“. Първоначално
идеята беше да се справим с цялото трасе напълно автономно с подкрепа на
„ятаци“ през три-четири дни. Беше пълно фиаско, още преди да достигнем
планините, на третия ден хвърлихме кърпата.
Сменихме
тактиката и през следващата година продължихме на етапи. Отне ни три години, по
седмица на сезон. Имаше доста мъчителни моменти. Тежък, непознат терен,
уравнение пълно с неизвестности за път, храна, вода и подслон. Имаше бедствия и
безброй забавни случки. Като цяло времето беше с нас, но не ни спести и своите
капризи. С две думи: от всичко по много. Някак докарахме до края, както е казал
мъдреца: „Има ли воля, има път“.
След всяко предизвикателство по трасето първата мисъл в главата ми
винаги беше: повече никога. До края! Обаче едва стъпил на Тумба, се обърнах
назад и видях извървяния път, разбрах, че това ще се повтаря отново и отново.
Така се роди проект „Маршрут ТТ. От Тимок до Тумба. Западната граница на
България“. Мислех, че щом стъпя на Тумба всичко ще свърши, а то тогава започна.
Никак не е лесно да постигнеш амбициозна цел. Първата ми задача беше да
привлека сподвижници. Тук е мястото да БЛАГОДАРЯ на всеки съпричастен към тази
лудост. Поклон!
После започнаха организационните детайли. Къде?
Кога? Как? … Отне почти две години да планираме и подготвим организацията.
Явиха се кандидати за приключението. Направихме го, вече има „първопроходци“.
За всеки следващ всичко ще бъде по-лесно. Радостта за всеки участник беше
огромна, ала пак не беше края… Още на сутринта започна да ме гложди мисълта, че
това не е достатъчно. Всички заслужават да са запознати и да могат да преживеят
тези емоции. Всъщност не се появяват често толкова митични идеи. Мотивът, който
ме движи, е желанието тези магични места, хора и забележителности да получат
обичта, която заслужават. Рано или късно „ТТ“ ще бъде популярна дестинация,
защото има от всичко по много. Красота, адреналин, девствена природа,
изпитания. Много срещи със себе си и другите. Преминаването на целия маршрут е
истинско пилигримство. В многото дни и през дългите часове човек не спира да
търси смисъла. Попадаш в някакъв друг свят и забравяш всичко останало.
Западната
граница на България от устието на река Тимок в Дунав до връх Тумба в Беласица -
506км дължина, 561 гранични пирамиди, а пешеходното трасе е над 640км и
преминава през петнадесет планини и няколко обособени планински дяла. Всяка от
тях има свой собствен дух и чар. Повечето места са абсолютно непопулярни.
Виждаш диви красоти, чуваш чудни истории, откриваш места в които времето е
спряло, срещаш хора от друга Вселена.
Туристическа инфраструктура по трасето почти липсва, само няколко са
местата за настаняване. Към настоящия момент е за предпочитане преходът да се
извършва със съпътстващ транспорт и бивакуване на открито. С набиране на
популярност на маршрута и с увеличаване на потока от планинари това ще се
промени. Целият маршрут е изпълнен с безброй природни, исторически, религиозни
и етнографски забележителности. Почти няма местност без история. Все пак за
сега „ТТ“ си остава предизвикателство даже и за подготвени планинари. Не се
случва всеки ден да имаш възможността да си част от нещо ново и различно.
Стремежът към откривателство и непримиримостта с рутината води света напред.
Най-ценното нещо в живота е да споделяш своя свят с другите и да не спираш да
търсиш нови светове.
GRATIUM OBLIGAT!
